Едва 25-годишни, чешкият майстор- пивовар Франц Милде и петима шуменски предприемачи стават лидери в пивоварния бизнес в България. Доброто съчетание на природни дадености в местността Кьошковете, където създават фабриката, не само им помага да произвеждат добра бира, но и да популяризират продукта си.
Подписването на Сан-стефанския мирен договор води към България много чешки специалисти, сред които двамата братя на главния герой в историята на Шуменско пиво Франц Милде, тогава браер в Прешов. Въпреки че току-що е открил любовта, Франц не се колебае, когато получава писмо от Русе. „Тук е рай, животът е евтин и има всичко в изобилие“, пише един от по-големите му братя Карел.
Франц и любимата му Луиза се женят и заминават за България.
В Шумен Франц Милде отива по покана на Симеон Хадживичев, който иска да преустрои спиртната си фабрика в бирена. Благодарение на него, Милде стига до унгарския казан в къщата, в която някога е отседнал Кошут, както и до красивата местност Кьошковете, която няма да излезе от ума му. Когато през 1882 г. среща Атанас Чанев и на 26 октомври заедно с други търговци основават Българско пивоварно дружество в Шумен с учредителен протокол, наречен СЪГЛАСИТЕЛНО, чехът посочва Кьошковете, където има изобилна вода, необходима за производствени нужди. Общината им дава място срещу годишен наем от 400 гроша (80 лв.). Изпълнявайки точка 6 от Съгласителното, според която всички съдружници са длъжни да работят в полза на дружеството с най-голяма вярност, 25-годишните предприемачи сами поставят основите на фабриката. Строежът започва по начертана от Милде скица и в началото на 1883 г. е готов.
Започнали през април, първите продажби не само превръщат Шуменско в новото любимо питие на хората от града и околностите. Докато за 7 месеца фабриката произвежда 896 хектолитра бира, към Кьошковете започват да пътуват първите файтони с приятелски компании и семейства, които искат да пият от самия извор. Съдружниците усещат тенденцията, построяват открити салони за клиентите ижпрез следващите години фабриката става едно от култовите места за забавление.
Показателен за нюха на предприемачите към модерния маркетинг е ритуалът за публична дегустация на новата партида пиво преди тя да тръгне към другите градове.
За дегустатори се канят общинари, културни дейци, търговци, строители, военни, които обличат кожени дрехи, а върху пейката, на която ще седнат, се разливат няколко ведра с прясна бира. Поднасят им халби, оставят ги да говорят определено време, след което стават. Или не. Ако кожените панталони са залепнали за пейката, това е най-добрата оценка за бирата.
Производството и консумацията на Шуменско расте с такива темпове, че бързо изпраща в ъгъла романтичния унгарски казан с капацитет 1200 л., който шуменските предприемачи получават и ползват още през 1849г. - под опеката на унгарските емигранти и самия Лайош Кошут. През 1887 г. във фабриката са монтирани два варилни съда с общ обем 5700 л. Важна роля за ръстовете на бизнеса оказва постоянното обновяване на техническото оборудване през следващите години. През 1901 г. е построена електростанция, монтират се нови машини, сред които за мелене на ечемика за източване на пивото в бутилки.
Предприемачите налагат своето пиво в града, но скоро откриват и клонове във Варна, а след това и в по-далечни градове, като броят на складовете за продажба достига 70. По-късно започва и износ за Турция. В периода 1900-1907 е триумфът на Шуменско пиво на европейската сцена – бирата получава златни медали на изложенията в Париж, Сен-Луис, Лиеж, Милано и Лондон. Техник майсторът Франц Милде непрекъснато пътува до Чехия и Австрия за качествен хмел.
Чешкият пивовар Франц Милде, заедно с предприемчиви шуменци основава пивоварна дружество в Шумен
Шуменско триумфира на европейската сцена
Шуменско става първата официална бира на царския двор
През годините конкуренцията в отрасъла расте, но дружеството купува и други фабрики, сред които русенската “Хаберман” и резултатите му вече са трудно достижими за останалите български пивовари. 25 години след създаването му, годишното производство на Шуменско пиво е нараснало 18 пъти.
Роля за благоприятната бизнес среда има и приетият от НС закон за насърчаване на местната индустрия. Пивоварните, които имат над 20 работника и капитал над 25 000 златни лева, внасят без мито технически съоръжения, горива и материали, които не се произвеждат у нас.
В периода 1907-1910 г. фабриката в Шумен обхваща 3500 кв. м и модернизацията му не спира. С технологии като машини за производство на изкуствен лед, пивоварите се освобождават и от зависимостта от природата. Важен момент е й решението да се построи теснолинейна железопътна линия, тъй като пласментът и доставките на суровините са затруднени заради отдалечената на 7 км гара. През 1911 г. дружеството създава най-дългата частна индустриална линия в България.
Следват Балканските войни, които водят до застой в бизнеса. През 1918 г. съдружниците пускат в продажба пакет с акции, за да подсигурят оборотни средства за стабилизация на производствената и финансова дейности. Натрупаният акционерен оборотен капитал от над милион и половина български лева задвижва отново машините и през 1921 г. са произведени 3 800 000 л бира – почти два пъти повече спрямо количеството през 1919 г.
Следват колебливи периоди за целия отрасъл в България, който се стабилизира след преврата през 1934 г. В шуменската пивоварна започва поредна модернизация, както и производството на черно пиво.
В шуменската пивоварна започва поредна модернизация, както и производството на черно пиво. През 1940 г. пласментът се засилва, дружеството купува софийската фабрика “Македония” с цел да снабдява западните региони на страната. В този период консумацията на бира стига невиждани нива, а непрестанните иновации държат Шуменско пиво на първите места в отрасъла. В навечерието на Втората световна война предприятието се нарича Акционерно българско пивоварно дружество Шумен-Русе (Придворен доставчик), тъй като бирата отдавна има място на царските, правителствените и други официални трапези.
Клипът на "Шуменско пиво" от 1940 г. е най-старият запазен рекламен клип на роден продукт, притежание на Българска национална филмотека. В началото на 40-те години на миналия век, 14-минутната реклама се излъчва по кината в България. Режисьор и оператор е Спас Тотев, а ролите на феновете на бирата в клипа са поверени на аматьорски театрален състав от Пазарджик. Филмът представя модернизациите в производството и преминаването от ръчно към автоматично миене на бутилките. Клипът със заглавие "Пийте само "Шуменско пиво" съдържа и поредица от хумористични рекламни стихове като:
"Знайте шуменската бира,
в целий град се тя намира.
Някой халба щом изпие
непрестанно веч я пие".
Преди датата 9 септември 1944 г. капиталът на дружеството достига 90 милиона лева. Във фабриката един след друг работят специалисти от България и чужбина. С национализацията държавата ще отнеме проекта на шуменските предприемачи, изкопали основите на фабриката със собствени ръце, но енергията им ще продължи да задвижва всяка машина.
20 години по-рано, в последните минути от живота си Франц Милде пита дъщеря си Емма дали водосточната тръба в пивоварната е поправена. С енергията на предприемач, който все още идва и си отива от фабриката с работниците.
През 60-те години, след редица нововъведения, сред които една от първите в българската пивоварна индустрия поточна линия за бутилиране, внос от ГДР, капацитетът на завода се увеличава на 35 млн. л бира. През 1964 г. започва и производство на светло специално пиво – в България за първи път е внедрена технология, която осигурява трайността му до 90 дни. Три години по-късно, през 1967 г., "Шуменско Специално" получава златен медал за високо качество на Пловдивския панаир. Освен че започва да се сервира в самолетите на БГА “Балкан” при международните им полети, от 1982 до 1986 специалното пиво печели пет златни медала и палма от Световната организация по качеството “Монд Селекцион”.
Пивоварната снабдява Балкантурист, изнася в Румъния и Унгария.
В периода 1970-1993 г. се извършват редица реконструкции и модернизации, в експлоатация влизат чешки и германски технологии и в началото на 90-те са произведени рекордни количества малц и пиво. Настъпилите инфлационни процеси обаче забавят темповете на производството.
Шуменско е приватизирано през 1999 г. от турската фирма Finmetal, която инвестира в закупуването на инсталации на водещи немски фирми. Три години по-късно мажоритарен собственик става датският концерн Карлсберг, който продължава с амбициозна политика. През 2002 г. е построен нов цех за бутилиране, чиято линия е с производителност 45000 бутилки/час. През 2003 г. Карлсберг получaва приза за инвеститор на годината. Година по-късно двата завода се обединяват под името “Карслберг България” и така стават една от водещите пивоварни компании у нас.
Пивоварна Шуменско става част от Карлсберг
Шуменско е марка номер 1 на българския пазар
Шуменско Бомбичка става на 50 години